Бъбречни заболявания

1. Кои са най-честите бъбречни заболявания?

Бъбречните често протичат безсимптомно, хронифицират и водят до прогресивно намаляване на бъбречната функция, развитие на хронична бъбречна недостатъчност и в крайните стадии имат необходимост от диализа и трансплантация. Изискват мониториране на бъбречната функция чрез провеждане на изследвания, скъпоструващо лечение и диализа и водят до чести хоспитализации и  трайна инвалидизация. Най-честите бъбречни заболявания включват хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), бъбречно-каменна болест (камъни в бъбреците), остра бъбречна недостатъчност,  диабетна нефропатия, пиелонефрит (инфекции) и гломерулонефрит, като често срещани причини са диабет, високо кръвно, инфекции, автоимунни заболявания и прием на определени лекарства.

2. Какво осигурява НЗОК за лечението на бъбречните заболявания ?

В ежегодния профилактичен преглед, осъществяван от ОПЛ, освен всички останали дейности и изследвания са включени: Измерване на артериално налягане и изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: Протеин, Глюкоза, Кетонни тела,  Уробилиноген/билирубин, pH. Веднъж на всеки 5 години се изследват и Креатинин, Урина (химично изследване и седимент) и Пикочна киселина; а при Мъже ≥ 40 години и жени ≥ 50 години веднъж на 5 години се добавят и изследвания на: LDL-холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН).

НЗОК осигурява пакет от дейности от медицинските специалности нефрология и урология, който включва дейности по диагностика, амбулаторно проследяване, болнично лечение по клинични пътеки, лекарствена терапия за домашно лечение, профилактични прегледи и диспансерно наблюдение. 

3. Какъв е пътят на пациента – от първите симптоми до специализираната извънболнична помощ?

Пътят започва от личния лекар, който издава направление (бл. МЗ-НЗОК № 3) за консултация с нефролог или уролог, в зависимост от оплакванията и състоянието на пациента. НЗОК заплаща за прегледи, ехография на отделителната система и широк спектър от лабораторни изследвания. Сред тях са: кръвни изследвания: креатинин, урея, пикочна киселина, електролити (натрий и калий - комплексно, калций, фосфати); уринни изследвания: химично изследване на урина (pH, белтък, билирубин, уробилиноген, глюкоза, кетони, относително тегло, нитрити, левкоцити, кръв), седимент, протеин в урина (белтък), микроалбуминурия. Лекарят специалист може да извърши вторичен преглед без ново направление до 30 дни от датата на първия преглед при него. В този случай не е необходимо личният лекар да издава ново направление.

4. Има ли лимити за направленията при пациенти с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)?

Съществуват регулативни стандарти, но за диспансеризираните пациенти с ХБЗ са предвидени специфични пакети за изследвания и прегледи, които се полагат по закон на определени интервали.

5. Кои са основните клинични пътеки в областта на нефрологията и урологията?

Те обхващат широк спектър – от диагностика и лечение на остри и обострени хронични нефропатии, през лечение на пиелонефрит, до сложни урологични операции.

6. Как се осъществява болничната медицинска помощ при пациентите с бъбречни заболявания?

Лечението в болница се осъществява чрез системата на клиничните пътеки. НЗОК има сключени договори с лечебни заведения, които отговарят на определени медицински стандарти. Пациентът постъпва в болница с направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7), издадено от ОПЛ или специалист, при наличие на обективни индикации за спешно или планово лечение.

7. Поемат ли се от НЗОК всички медицински дейности, медицински изделия  и медикаменти в болничната медицинска помощ?

Да, по време на болничното лечение по клинична пътека, лечебното заведение е длъжно да осигури всички необходими изследвания, консултации, медикаменти и консумативи, включени в алгоритъма на клиничната пътека и необходими за лечението на пациента. Пациентът не трябва да бъде принуждаван да купува лекарства за основното си заболяване, докато е хоспитализиран. Единствено по някои оперативни пътеки НЗОК не заплаща определени скъпоструващи консумативи и те са за сметка на пациента. 

8. Как се финансира хемодиализата и достъпна ли е тя за всички нуждаещи се?

Диализното лечение (хемодиализа и перитонеална диализа) е напълно безплатно за здравноосигурените лица. То се финансира по специфична процедура, която включва не само самата медицинска процедура, но и необходимите консумативи и медикаменти (например еритропоетин за лечение на вторичната анемия). На пациентите на диализа е осигурен дори медицинският транспорт от и до диализният център.

9. Покриват ли се от НЗОК съвременните медикаменти за лечение на редки бъбречни заболявания или усложнения.

НЗОК заплаща медикаментите включени в „Списък с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10/2009 г.“, който се актуализира два пъти месечно. В него са включени медикаменти за имуносупресия, лекарствени продукти за лечение на симптоматична анемия, свързана с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН): специфични терапии за редки заболявания и нови групи медикаменти (SGLT 2 инхибитори), които забавят прогресията на ХБЗ; за лица до 7-годишна възраст НЗОК заплаща антибактериални лекарствени продукти при възпалителни заболявания на пикочо-половата система (цистити, уретрити и инфекция на пикочните пътища). НЗОК осъществява контрол при отпускането на тези скъпоструващи лекарства чрез специализирани комисии, които одобряват лечението въз основа на медицински критерии.

10. Каква грижи полага НЗОК за пациентите с трансплантиран бъбрек?

След трансплантацията НЗОК поема доживотното осигуряване на имуносупресивната терапия. Тези медикаменти са критични, за да не се отхвърли органът, и се отпускат напълно безплатно за пациента чрез протоколи. Поема се и диспансерното наблюдение и проследяването на трансплантираните пациенти.

11. Подлежат ли на диспансеризация пациентите с бъбречни заболявания и какво включва тя?

Пациентите с хронични бъбречни заболявания подлежат на диспансерно наблюдение, което гарантира редовно проследяване на състоянието на пациента. Дейностите (прегледи и изследвания) на лицата, подлежащи на диспансерно наблюдение, се осъществяват по вид, обем и честота, съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от министъра на здравеопазването и Приложение № 13 „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“ към Национален рамков договор.

Диспансеризацията при специалист нефролог, който може да изберете по Ваш избор, се осъществява с еднократно издадено от Вашия личен лекар „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3).

В случай, че желаете друг лекар специалист да осъществява диспансеризацията Ви, личният лекар ще издаде ново направление за срока на диспансерното наблюдение.

12. Кои пациенти с бъбречни заболявания са освободени от заплащане на потребителска такса при посещение на общопрактикуващ лекар и лекар специалист и при лечение в болничната медицинска помощ?

В Закона за здравното осигуряване подробно са изброени категориите лица, които са освободени от заплащане на потребителска такса, включително и лицата със заболявания, определени по списък (Приложение № 11 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. - Списък на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса, съгл. чл. 37 от Закона за здравното осигуряване). В този списък са включени заболяванията: „Хронична бъбречна недостатъчност с трайно намалена работоспособност“; „Хипертоничен бъбрек [хипертонична бъбречна болест] с трайно намалена работоспособност“; „Съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек с трайно намалена работоспособност“; „Наличие на трансплантирани органи или тъкани“. Лицата с тези заболявания са освободени от потребителска такса.