Срока за съхранение на досието на здравно осигуреното лице
От: И** Н** К** Зададен на: 04.09.2020 Отговорен на: 14.09.2020Категория
Онлайн консултации
Въпрос
Какъв е срока за съхранение на досието ( здравните документи ) на здравноосигуреното лице след неговата смърт ?
Отговор
Ако имате предвид документите от здравното досие, съхранявани от общопрактикуващия лекар, в нормативната уредба е посочено следното:
Срокът за съхранение на медицинската документация е изяснен в Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (обн. ДВ., бр. 92 и 93 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 27 и 29 от 2018 г.) издадена от министъра на здравеопазването, където е регламентиран срокът на съхранение на медицинската документация за профилактичната дейност и диспансеризацията.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от посочената наредба, лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания три години след извършването им. В ал. 3 на чл. 29 от същия нормативен акт е предвидено, че след изтичане на срока по ал. 1 документацията на хартиен носител се предоставя на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме, подлежи на унищожаване, докато информацията на електронен носител подлежи на архивиране, но е необходимо да бъде съхранявана в лечебното заведение една година след приключване на наблюдението на пациента поради избор на нов общопрактикуващ лекар, избор на нов диспансеризиращ лекар или приключване на диспансерното наблюдение по друг повод.
Съгласно чл. 67 от Закона за здравното осигуряване, данните за осигурените лица се съхраняват в НЗОК 5 години след приключване на здравното им осигуряване, а за изпълнителите - 5 години след прекратяване на съответния договор с НЗОК.
Съгласно чл. 27 (3) от Закона за здравето: „Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт“.
Тъй като не конкретизирате въпроса, Ви информираме, че в Закона за здравето са посочени случаите, при които здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица. Наследниците на починало лице могат да подадат заявление в ЦУ на НЗОК на адрес - гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, с което да поискат информация за оказана медицинска помощ на починалото лице. В тази връзка, към заявлението по чл. 28, ал. 3 от ЗЗЛД, което следва да бъде подадено до ЦУ на НЗОК, е необходимо да се приложи удостоверение за наследници (оригинал или нотариално заверено копие).
Срокът за съхранение на медицинската документация е изяснен в Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (обн. ДВ., бр. 92 и 93 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 27 и 29 от 2018 г.) издадена от министъра на здравеопазването, където е регламентиран срокът на съхранение на медицинската документация за профилактичната дейност и диспансеризацията.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от посочената наредба, лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания три години след извършването им. В ал. 3 на чл. 29 от същия нормативен акт е предвидено, че след изтичане на срока по ал. 1 документацията на хартиен носител се предоставя на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме, подлежи на унищожаване, докато информацията на електронен носител подлежи на архивиране, но е необходимо да бъде съхранявана в лечебното заведение една година след приключване на наблюдението на пациента поради избор на нов общопрактикуващ лекар, избор на нов диспансеризиращ лекар или приключване на диспансерното наблюдение по друг повод.
Съгласно чл. 67 от Закона за здравното осигуряване, данните за осигурените лица се съхраняват в НЗОК 5 години след приключване на здравното им осигуряване, а за изпълнителите - 5 години след прекратяване на съответния договор с НЗОК.
Съгласно чл. 27 (3) от Закона за здравето: „Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт“.
Тъй като не конкретизирате въпроса, Ви информираме, че в Закона за здравето са посочени случаите, при които здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица. Наследниците на починало лице могат да подадат заявление в ЦУ на НЗОК на адрес - гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, с което да поискат информация за оказана медицинска помощ на починалото лице. В тази връзка, към заявлението по чл. 28, ал. 3 от ЗЗЛД, което следва да бъде подадено до ЦУ на НЗОК, е необходимо да се приложи удостоверение за наследници (оригинал или нотариално заверено копие).