Здравно досие при личен лекар на починал пациент
От: П** Г** И** Зададен на: 31.10.2017 Отговорен на: 02.11.2017Категория
Онлайн консултации
Въпрос
Здравейте, Интересува ме какъв е законоустановения срок за съхранение на досието на починал пациент от страна на неговия личен лекар? Задължително ли е издаването на амбулаторен лист при преглед при личния лекар? Възможно ли е и къде да се направи справка за здравното досие на починало лице от неговите наследници?
Отговор
Уважаема госпожо Годева,
По първия въпрос: В Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (публикувана в Държавен вестник, бр. 92 от 22 ноември 2016 г., в сила от 01 януари 2017 г.), издадена от Минисктерството на здравеопазването, където е регламентиран срокът на съхранение на медицинската документация за профилактичната дейност и диспансеризацията е посочено:
Съгласно чл. 28. (1) Лечебните заведения, осъществяващи профилактични прегледи и/или диспансеризация, предоставят в съответната регионална здравна инспекция информация за извършените профилактични и диспансерни прегледи в годишните статистически отчети.
(2) Лечебните заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, отчитат извършените профилактични и диспансерни прегледи, като представят информация от първичната медицинска документация на електронен носител в районната здравноосигурителна каса. Съдържанието и формата на предоставяната информация се определя от Националната здравноосигурителна каса.
Чл. 29. (1) Лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания три години след извършването им.
(2) Медицинската документация се съхранява:
1. на електронен и хартиен носител – когато е подписана с подпис или друг инициализиращ знак на пациента върху документа;
2. само на електронен носител – когато е подписана чрез електронно автентификиране;
(3) След изтичане на срока по (1) документацията:
1. на хартиен носител – се предоставя на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме – подлежи на унищожаване;
2. на електронен носител – подлежи на архивиране.
(4) Документацията по ал.3, т.2 се съхранява в лечебното заведение една година след приключване на наблюдението на пациента поради избор на нов общопрактикуващ лекар, избор на нов диспансеризиращ лекар или приключване на диспансерното наблюдение по друг повод.
Съгласно чл. 27, ал. 3. от Закона за здравето, формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. В този смисъл за повече информация следва да се обърнете към компетентната институция.
По втория въпрос: Амбулаторен лист (бл. МЗ-НЗОК № 1) от общопрактикуващия (от личния лекар) се издава по следния начин:
Електронен отчет за извършената дейност на пациента, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на личния лекар, извършил прегледа, се изпраща през портала на НЗОК. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от личния лекар и от пациента, се прилага към здравното (медицинско) досие на здравноосигуреното лице, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр от попълнения от общопрактикуващ лекар амбулаторен лист за извършения преглед се предоставя на пациента. НЗОК определя електронния формат и информацията, съдържаща се в него, която личният лекар ежемесечно изпраща през портала на НЗОК при отчитане на дейността си съгласно тези изисквания.
Уточняваме, че информацията, която постъпва в Персонализираната информационна система на НЗОК e в XML-формат и не представлява копие на документа на хартиен носител
По третия въпрос: В Закона за здравето са посочени случаи, при които здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица. Сред тях е регламентирана и информацията, необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.
Наследниците на починало лице могат да подадат заявление в ЦУ на НЗОК на адрес - гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, с което да поискат информацията, (ако тя е необходима на застраховател или на друга институция). Заявлението е свободен образец и към него следва да се приложи удостоверение за наследници и документ от застрахователя, от който да е видно точно каква информация се иска.
По първия въпрос: В Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (публикувана в Държавен вестник, бр. 92 от 22 ноември 2016 г., в сила от 01 януари 2017 г.), издадена от Минисктерството на здравеопазването, където е регламентиран срокът на съхранение на медицинската документация за профилактичната дейност и диспансеризацията е посочено:
Съгласно чл. 28. (1) Лечебните заведения, осъществяващи профилактични прегледи и/или диспансеризация, предоставят в съответната регионална здравна инспекция информация за извършените профилактични и диспансерни прегледи в годишните статистически отчети.
(2) Лечебните заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, отчитат извършените профилактични и диспансерни прегледи, като представят информация от първичната медицинска документация на електронен носител в районната здравноосигурителна каса. Съдържанието и формата на предоставяната информация се определя от Националната здравноосигурителна каса.
Чл. 29. (1) Лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания три години след извършването им.
(2) Медицинската документация се съхранява:
1. на електронен и хартиен носител – когато е подписана с подпис или друг инициализиращ знак на пациента върху документа;
2. само на електронен носител – когато е подписана чрез електронно автентификиране;
(3) След изтичане на срока по (1) документацията:
1. на хартиен носител – се предоставя на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме – подлежи на унищожаване;
2. на електронен носител – подлежи на архивиране.
(4) Документацията по ал.3, т.2 се съхранява в лечебното заведение една година след приключване на наблюдението на пациента поради избор на нов общопрактикуващ лекар, избор на нов диспансеризиращ лекар или приключване на диспансерното наблюдение по друг повод.
Съгласно чл. 27, ал. 3. от Закона за здравето, формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. В този смисъл за повече информация следва да се обърнете към компетентната институция.
По втория въпрос: Амбулаторен лист (бл. МЗ-НЗОК № 1) от общопрактикуващия (от личния лекар) се издава по следния начин:
Електронен отчет за извършената дейност на пациента, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на личния лекар, извършил прегледа, се изпраща през портала на НЗОК. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от личния лекар и от пациента, се прилага към здравното (медицинско) досие на здравноосигуреното лице, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. Един екземпляр от попълнения от общопрактикуващ лекар амбулаторен лист за извършения преглед се предоставя на пациента. НЗОК определя електронния формат и информацията, съдържаща се в него, която личният лекар ежемесечно изпраща през портала на НЗОК при отчитане на дейността си съгласно тези изисквания.
Уточняваме, че информацията, която постъпва в Персонализираната информационна система на НЗОК e в XML-формат и не представлява копие на документа на хартиен носител
По третия въпрос: В Закона за здравето са посочени случаи, при които здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица. Сред тях е регламентирана и информацията, необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането.
Наследниците на починало лице могат да подадат заявление в ЦУ на НЗОК на адрес - гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, с което да поискат информацията, (ако тя е необходима на застраховател или на друга институция). Заявлението е свободен образец и към него следва да се приложи удостоверение за наследници и документ от застрахователя, от който да е видно точно каква информация се иска.