Две хоспитализации по клинична пътека
От: В** Й** Зададен на: 23.02.2015 Отговорен на: 25.02.2015Категория
Онлайн консултации
Въпрос
Може ли здравноосигурено лице да бъде хоспитализирано по две клинични пътеки непосредствено една след друга в едно и също болнично заведение или трябва да има определен брой дни между двете хоспитализации? И един подвъпрос - същите ли са правилата за болниците за долекуване и рехабилитация - по-конкретно за КП 241 и 244, ако се ползват една след друга?
Отговор
Уважаеми г-н Йорданов, право на здравноосигуреното лице е да може да се лекува по две различни клинични пътеки в рамките на един календарен месец, какъвто е този случай. И при повторното постъпване в болница, пациентът ще се ползва от всички свои права, които Националната здравноосигурителна каса осигурява, а именно - извършване на необходими изследвания, поставяне на точна диагноза, адекватно лечение, осигуряване на помощни грижи и два контролни прегледа в рамките на един месец след изписването в същото лечебно заведение.
Съгласно изискванията на НРД за медицински дейности за 2015г -
1.1 В индикации за хоспитализация към КП№244 е посочено следното:
1.2 Пациенти с показания за провеждане на рехабилитация в болнични условия се приемат в срок до 6 месеца след дехоспитализация от ЛЗБП (с изкл. на случаите, посочени в т. 1.3), в което са провеждали лечение за основно заболяване, съответстващо на някоя от диагнозите, посочени в блок „Кодове на болести по МКБ-10“ на клинична пътека № 244 (удостоверява се с приложена в ИЗ епикриза); или насочени от личния лекар (с етапна епикриза), или с документ от лекар специалист.
1.2. Пациентите по т. 1.1 са с:
- изразен функционален дефицит, поради намален обем на движение на големите стави и наличие на контрактури;
- затруднена локомоция, ограничени ДЕЖ и автономност;
- данни за тежка патология при образно изследване - рентгенография или КАТ, или МРТ, или ехография на стави (с изкл. на артрозна болест) - с давност до 24 месеца преди хоспитализацията);
- развитие на следтравмени усложнения (рефлексна симпатикусова дистрофия и др.);
- при диагнози с код М51.1 (при наличие на ишиас, дължащ се на увреждане на междупрешленен диск) – наличие на ЕМГ–данни за увреда (съгласно ЕМГ-изследване, направено до края на шестия месец преди датата на хоспитализацията);
- рехабилитация след оперативна интервенция на опорно-двигателния апарат;
- наличие на неврологичен дефицит – изразени парези/ парализи в долните крайници;
- наличие на придружаващи заболявания, които не позволяват рехабилитация в извънболнични условия – доказани със съответните медицински документи;
1.3 Пациенти, претърпели големи и много големи оперативни интервенции на гръбнак, таз и долен крайник и много големи процедури на горен крайник, болни след алопластика, пострадали с политравма и такива с първични или ятрогенни увреди на периферната нервна система от ортопедично-травматологичен произход, се приемат за рехабилитация в болнични условия в срок до 6 месеца след дехоспитализация от ЛЗБП, в което е извършено оперативното лечение. Извършената оперативна интервенция се удостоверява с приложено в ИЗ копие от епикриза, в която е отразена необходимостта от ранна физикална терапия и рехабилитация.
1.4. Пациенти с ревматологични заболявания се хоспитализират за провеждане на рехабилитация в болнични условия, при наличие на не по-малко от три от посочените в т.1.2. клинични изменения и документ, удостоверяващ диагностицирано ревматологичното заболяване.
1.5 Пациенти с артрозна болест се хоспитализират при наличие на не по-малко от три от посочените клинични изменения в т.1.2. и данни от образно изследване, с давност до 24 месеца преди хоспитализацията (КАТ или МРТ, или рентгенография) с промени, съответстващи на ІІІ или IV степен по Скалата на Kellgren-Lawrence.
НЗОК заплаща клиничната пътека еднократно годишно за лечение на един пациент.
При пациенти, лекувани по тази клинична пътека, се заплаща повторна хоспитализация в рамките на същата година само по диагнози, включени в рубрики Т91.1; Т91.2; Т92.1 до Т92.8; Т93.1 до Т93.6; Т95.0 до Т95.3; Z89.5, Z96.6 и Z97.1.
КП №241
Индикации за хоспитализация:
1.1. Пациенти с показания за провеждане на рехабилитация в болнични условия се приемат в срок до 6 месеца след дехоспитализация от ЛЗБП (с изкл. на случаите, посочени в т. 1.3), в което са провеждали лечение за основно заболяване, съответстващо на някоя от диагнозите, посочени в блок “Kодове на болести по МКБ-10” на клинична пътека № 241 (удостоверява се с приложена в ИЗ епикриза); или насочени от ПИМП за хронично болни (с етапна епикриза), или с документ от СИМП. При насочване от извънболничната помощ, диагнозата следва да е поставена от специалист по нервни болести/неврохирургия.
1.2. Пациентите по т. 1.1 са с:
- изразен двигателен дефицит - моно-, парапарези/ парализи;
- задължително ЕМГ-изследване с данни за нервно-мускулно увреждане (ЕМГ-изследване със заключение, направено от лекар специалист по нервни болести до края на шестия месец преди датата на хоспитализация по тази клинична пътека);
- при данни за коренчева компресия - EMГ (с давност до 6 м.) или образно изследване (КАТ/ЯМР - с давност до 24 месеца преди хоспитализацията);
- наличие на изразени мускулни контрактури, водещи до трудности в автономността;
- вертебрален синдром (сколиоза, ригидност на паравертебралната мускулатура, болка, ограничение в движенията на гръбначния стълб и др.).
1.3 Пациенти, с политравма и такива с първични или ятрогенни увреди на периферната нервна система от ортопедично-травматологичен произход, се приемат за рехабилитация в болнични условия в срок до 6 месеца след дехоспитализация от ЛЗБП, в което е извършено оперативното лечение. Извършената оперативна интервенция се удостоверява с приложено в ИЗ копие от епикриза, в която е отразена необходимостта от ранна физикална терапия и рехабилитация.
НЗОК заплаща клиничната пътека еднократно годишно за лечение на един пациент.