застраховка на украинци

Основният нормативен акт, който регламентира и урежда задължителното здравно осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения, е Законът за здравното осигуряване (ЗЗО), а Националната агенция за приходите е институцията (НАП), в чиито правомощия е определянето на кръга от лицата, които подлежат на здравно осигуряване в България.

В случая може да посочим, че в основата на придобиване качеството „осигурено лице” за целите на задължителното здравно осигуряване е наличието на българско гражданство. Граждани на друга държава също могат да придобият качеството „осигурено лице” за целите на задължителното здравно осигуряване, но при наличие на предвидените условия в  чл. 33, ал.1, т. 3-6 от ЗЗО:

3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;

4а. лицата с предоставена временна закрила и лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2;

4б. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС";

5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.);

6. лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Лицата с предоставена временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците имат право на медицинска помощ и медицински услуги по реда на Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето при условията и по реда за българските граждани. Възникването на здравноосигурителните права на лицата с временна закрила е определено с Постановление № 69 от 5 май 2022 г. за здравно осигуряване на лицата с временна закрила по чл.1а, ал.3 от Закона за убежището и бежанците и на лицата по чл.39, ал.6, т.2 и чл. 40а, ал.3а от Закона за здравното осигуряване (Постановлението) на Министерския съвет, а именно - от датата на предоставяне на временна закрила.

В Постановлението е предвидено здравноосигурителните вноски да са за сметка на държавния бюджет за лицата с временна закрила до 18-годишна възраст и на възраст на и над 63 години за жените и на и над 65 години за мъжете, за срока на временната закрила, освен ако тези лица не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл.40, ал.1 от ЗЗО (чл.1, т.3,б. „а“ от Постановлението).

За лицата с временна закрила на възраст на и над 18 години и на възраст под 63 години за жените и под 65 години за мъжете здравноосигурителните вноски също са за сметка на държавния бюджет, за срок от 90 дни от датата на предоставянето на временна закрила, освен ако тези лица не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл.40, ал.1 от ЗЗО. След изтичане на 90-дневния срок, здравноосигурителните вноски се внасят по реда на чл.40 от ЗЗО (чл.1, т.3,б. „б“ от Постановлението).

Държавната агенция за бежанците подава данни в Националната агенция за приходите (НАП) за здравното осигуряване на лицата с временна закрила, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет.

За становище относно здравноосигурителния Ви  статус следва да се обърнете към експертите на НАП. Запитвания могат да се изпращат на имейл адрес: [email protected] или да се ползват услугите на Информационния център на НАП - 0700 18 700.