Валидност на изтекъл протокол за инсулин
От: Ю** С** -** Г** Зададен на: 19/04/2021 Отговорен на: 22/04/2021Въпрос
Здравейте. Протоколът за инсулин на дъщеря ми (8 г) изтече на 07.12.20 г. Три поредни месеца взимах инсулин от последната аптека, от която бях взела за последен път с рецепта. Появи се следният казус: - от аптеката отказаха да ми дадат инсулин, тъй като са минали 90 дни от последната предоставена рецепта. Искат нова рецепта, за да могат да го изпишат. - днес бях при личната лекарка за рецепта, но се оказа че тя не може да издаде такава, тъй като протокола е изтекъл и системата и го обявява като невалиден. Говорих с ваши колеги по телефон, според тях протокола ми е валиден до края на Април. Има ли изход от тази ситуация и какъв е, тъй като теоретично имам валиден протокол до края на Април?
Отговор
В срока на служебното удължаване на валидността на „Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК“, аптеките отпускат лекарствени продукти по един от следните начини:
- с „отрязък S”, без наличие на рецептурна бланка - срещу представяне на рецептурна книжка и протокол;
- по представена рецептурна бланка (обр. МЗ-НЗОК № 5 и № 5А), издадена от лекар, осъществил прегледа на ЗОЛ и протокол.
В Условия и ред за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, както и служебно удължаване срока на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти, във връзка с въведената извънредна епидемична обстановка на територията на Република България - № РД-16-63/12.11.2020г., е посочено, че последното отпускане на същите лекарствени продукти, данните за което са вписани в рецептурната книжка, следва да е осъществено в рамките на до 3 месеца преди настоящото отпускане.
В горецитираните Условия и реда няма изискване последното отпускане, осъществено в рамките на до 3 месеца, да бъде с хартиена рецептурна бланка.
В заключение Ви информираме, че не е регламентиран броят на отпусканията с „отрязък S”. Това се прилага в случаите, когато не се налага промяна в терапията на здравноосигуреното лице, установена от лекуващия лекар след консултация с лицето.