Лечение на синдром на Мей-Търнър в чужбина и разпоредбите на Наредба 5/21.03.2014
От: П** Н** Зададен на: 07/04/2014 Отговорен на: 08/04/2014Въпрос
Здравейте. На 01.04. 2014г. отправих до Вас долното питане. До момента не съм получил отговор, поради което го помествам отново с молба да ми отговорите. Здравейте. При преглед в държава-членка на ЕС ми бе поставена диагноза синдром на Мей-Търнър и съответно направена препоръка за лечение чрез поставяне на стент в илиачната вена с цел подобряване на венозния кръвоток и облекчаване на симптомите на тежест и болка в засегнатия крак. Във връзка с разпоредбите на Наредба 5 от 21.03.2014г. на МЗ, моля за Вашия компетентен отговор в качеството Ви на точка за контакт по смисъла на чл.48, ал.1 от Наредбата, на следните въпроси: 1. Възстановяването от страна на НЗОК на разходи за трансгранично здравно обслужване по поставянето на стент в илиачната вена нуждае ли се от предварително разрешение по смисъла на чл.19, ал.1 от Наредба 5 във връзка с Приложението към Наредбата? 2. Коя клинична пътека урежда лечение на синдром на Мей-Търнър и стентирането на илиачната вена и каква е стойността на предоставеното здравно обслужване в България на тази процедура по смисъла на чл. 26, ал.3 от Наредба 5? 3. Възстановява ли НЗОК стойността на съдовия стент в качеството му на медицинско изделие и каква информация е необходима за да се установи дали същото е включено в списъка на медицинските изделия по чл.30а, ал.1 от Закона за медицинските изделияи определени от Надзорния съвет на НЗОК по реда на чл. 56, ал.2 от Закона за здравното осигуряване? 4. За “медицинска документация” по смисъла на чл. 20, ал.4, т.2 от Наредба 5 могат ли да се приемат диагноза и препоръки от медицински специалисти от болничното заведение в държава-членка на ЕС, където е проведен прегледът, при условие че са представени с легализиран превод на български език? Очаквам Вашия отговор.