Правата ми като пациент
От: С** Н** Зададен на: 06/10/2019 Отговорен на: 11/10/2019Въпрос
Здравейте! В Конституцията е записано правото ни на достъпно здравеопазване, но освен нея има още цяло море от закони, нормативни и поднормативни актове в тази връзка! Въпроса ми е - бихте ли цитирали чл., ал., подточки и от кои документи имам право на избор на болнично заведение при хоспитализация и ако прекратя престоя си в болницата трябва или нетрябва да заплатя КП по която съм бил приет? Ще очаквам компетентния и точен отговор на въпроса ми за което благодаря предварително!
Отговор
Уважаеми г-н Насин,
По първия въпрос: Съгласно Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в сила от 1.04.2016 г.: Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2016 г. , в сила от 1.04.2016 г.)
(1) Задължително здравноосигурените лица имат право на достъп до лечебни заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, заплащана от НЗОК, когато диагностичната и/или лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ.
(2) Преценката по ал. 1 се извършва от лекар, съответно от лекар по дентална медицина от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ.
(3) В условията на спешност преценката по ал. 1 може да бъде извършена и от дежурен екип в център за спешна медицинска помощ или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на лечебното заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, към което пациентът се е самонасочил.
Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2016 г. , в сила от 1.04.2016 г.)
(1) Задължително здравноосигуреното лице има право да избере лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на съответната болнична помощ, на територията на цялата страна.
(2) Националната здравноосигурителна каса поддържа на своята официална интернет страница актуална информация за лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, като посочва и конкретните дейности, за които е сключен договорът.
Чл. 19в. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2016 г. , в сила от 1.04.2016 г.) Извън случаите по чл. 19а българските граждани имат право на достъп до болнична помощ по чл. 2, ал. 2 и 3 в избрани от тях лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 5, ал. 1, чл. 26, 26а и 26б от Закона за лечебните заведения на територията на цялата страна.
Чл. 20. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 22 от 2016 г. , в сила от 1.04.2016 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да предприемат мерки за насочване на здравноосигуреното лице за диагностика и лечение в болнични условия, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
По втория въпрос: Пациентът може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, както и да напусне болницата по собствено желание, съгласно чл. 90, ал.1 от Закона за здравето.
Съгласно Националния рамков договор за медицински дейности 2018: При Клинична пътека/Амбулаторна процедура/Клинична процедура, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебния алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща от НЗОК, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на клиничната пътека/амбулаторна процедура. Изключения се допускат при смърт на пациент, както и в случаите когато не е спазен минималният болничен престой, но са извършени всички основни диагностични и терапевтични процедури.
Пациентът може да напусне болницата по собствено желание, като НЗОК не предвижда финансова санкция за пациента.
По първия въпрос: Съгласно Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в сила от 1.04.2016 г.: Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2016 г. , в сила от 1.04.2016 г.)
(1) Задължително здравноосигурените лица имат право на достъп до лечебни заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, заплащана от НЗОК, когато диагностичната и/или лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ.
(2) Преценката по ал. 1 се извършва от лекар, съответно от лекар по дентална медицина от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ.
(3) В условията на спешност преценката по ал. 1 може да бъде извършена и от дежурен екип в център за спешна медицинска помощ или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на лечебното заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, към което пациентът се е самонасочил.
Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2016 г. , в сила от 1.04.2016 г.)
(1) Задължително здравноосигуреното лице има право да избере лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на съответната болнична помощ, на територията на цялата страна.
(2) Националната здравноосигурителна каса поддържа на своята официална интернет страница актуална информация за лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, като посочва и конкретните дейности, за които е сключен договорът.
Чл. 19в. (Нов – ДВ, бр. 22 от 2016 г. , в сила от 1.04.2016 г.) Извън случаите по чл. 19а българските граждани имат право на достъп до болнична помощ по чл. 2, ал. 2 и 3 в избрани от тях лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 5, ал. 1, чл. 26, 26а и 26б от Закона за лечебните заведения на територията на цялата страна.
Чл. 20. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 22 от 2016 г. , в сила от 1.04.2016 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да предприемат мерки за насочване на здравноосигуреното лице за диагностика и лечение в болнични условия, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.
По втория въпрос: Пациентът може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, както и да напусне болницата по собствено желание, съгласно чл. 90, ал.1 от Закона за здравето.
Съгласно Националния рамков договор за медицински дейности 2018: При Клинична пътека/Амбулаторна процедура/Клинична процедура, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебния алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща от НЗОК, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на клиничната пътека/амбулаторна процедура. Изключения се допускат при смърт на пациент, както и в случаите когато не е спазен минималният болничен престой, но са извършени всички основни диагностични и терапевтични процедури.
Пациентът може да напусне болницата по собствено желание, като НЗОК не предвижда финансова санкция за пациента.